Авторът  споделя опита си от три  експедиции във  Високите Хималаи, от много срещи с хората и природата на Непал, Индия и Шри Ланка – страни с  голямо разнообразие на хора и животни. През 1981 г. авторът пътува сам из Хималаите, с  многобройни  трудности  - от пиявиците на дъждовния сезон до проблемите на  безпаричието – тръгва с  много консерви и пълна липса на валута. Въпреки това се справя и донася в България първите обширни колекции от хималайски животни, включително много нови видове. По време на експедицията на Ама Даблам  (1987 г.) авторът  прекарва  месеци в района на йети – Махалангур  Химал  и описва  различните хипотези за “дивите хора”. Книгата има за цел да вдъхнови и други българи  да пътуват из Високите  Хималаи и да допринасят  за проучването и опазването на тяхната природа.